Кога сме щастливи – Афонсу Круш (Португалия)

– За мен най-голямо щастие е всеки път, когато погледна към света, да ми се струва, че го виждам за първи път.

– Това е много тъжно – изхлипа тя.

– Най-голямото нещастие. Когато разглеждам нещата, искам те да са ми познати, като чичо ми и съпруга ми, като хляба, който ям. Искам винаги да спя с един и същи мъж, да докосвам едни и същи устни. Искам днешните чаршафи да изглеждат като вчерашните, дори ако бродерията им е съвсем различна. Не искам нови целувки, искам да са старите, същите, както винаги. Не искам да се страхувам както, когато бях млада. Човек може да е в мир само когато е близо до познати неща, когато дори не ги забелязва, защото те вече са част от него, сякаш ги е сдъвкал и погълнал и сега те са плът от плътта му и кръв от кръвта му. Щастливи сме само когато вече не усещаме обувките на краката си.