От около седмица чета знаковата книга „Към психологията на Битието“ на Ейбрахам Маслоу. Умишлено я четях бавно, защото си водех записки. Тази книга ми даде много. Спокойно мога да я окачествя с един от ключовите термини, които Маслоу въвежда, а именно „върхово преживяване“, по време на което виждаш действителността, а и себе си, по-ясно и непреднамерено, както той казва „немотивирано“ (т. е. света сам за себе си, а не с оглед на ползите, които ти носи на теб). Това е най-мащабният труд на Маслоу, който се счита за един от основателите на хуманистичната психология, така че ще ми е невъзможно да отбележа всичко, което ме впечатли.

Всички знаем за йерархията на човешките потребности на Маслоу. Най-общо казано той ги разделя на две групи – мотивация на дефицита и мотивация на растежа. Най-висшето ниво е стремежът към себеактуализация, осъзнатост, зрелост, индивидуация или най-общо казано пълно осъществяване на всички заложби, с които се раждаме. Пътят към себеактуализацията са т. нар. „върхови преживявания“, които водят до т. нар. Б-познание (познание за Битието) – „познанието на обекта сам по себе си, в собственото му Битие, без отношение към потребностно-задоволяващите или потребностно-фрустриращите му качества, без връзка на първо място с ценността му за наблюдателя или с последиците за него“.

Някои от основните теории, които ме спечелиха в тази книга, бяха:

  • Човешката агресия, враждебност, разрушително поведение е реактивна, а не инстиктоидна (както твърдят фройдистите) и се дължи на фрустрация или незадоволяване на дефицитно-мотивирани потребности. Те могат да бъдат физиологични, потребност от защита, безопасност, сигурност, принадлежност към семейство, общност, клан, привързаност, любов, уважение, самоуважение, почит, достойнство, одобрение.
  • Вътрешноприсъщите ни заложби, способности, таланти имат нужда да бъдат осъществени и изразени. Средата може да им помогне или възпрепятства. Ако не бъдат изразени, това може да доведе до неврози и дори соматични заболявания.
  • Стремежът към растеж и себеактуализация е равнозначен на психично здраве.

Много научих от тази книга. Предполагам, че за специалистите по психология има доста спорни моменти в теориите на Маслоу, но мисля, че за себе си извлякох много ценни неща. А темата за това, дали сме изначално добри или лоши, винаги ме е вълнувала. По този повод мисля да прегледам и този брой на списание National Geographic, посветен именно на това.