(превод през английски)
Където и да отиваме, винаги пристигаме твърде късно
за да изживеем повторно което сме изоставили.
В които и градове да останем
са все къщите, където е твърде късно да се завърнем,
градините, където е твърде късно да прекараме лунна нощ
жените, които е твърде късно да обичаме
и които не ни дават мира с безплътно присъствие.
Които и улици да си мислим, че познаваме
все ни превеждат встрани от градините, които търсим
и чийто тежък аромат се носи из квартала.
В които и къщи да се върнем
пристигаме твърде късно през нощта, за да ни познаят.
В които и реки да търсим свои отражения
ги виждаме едва когато им обърнем гръб.
__________
No Matter Where We Go
No matter where we go, we always arrive too late
to experience what we left to find.
And in whatever cities we stay
it is the houses where it is too late to return
the gardens where it’s too late to spend a moonlit night
and the women whom it’s too late to love
that disturb us with their intangible presence.
And whatever streets we think we know
take us past the gardens we are searching for
whose heavy fragrance spreads throughout the neighborhood.
And whatever houses we return to
we arrive too late at night to be recognized.
And in whatever rivers we look for our reflections
we see ourselves only when we have turned our backs.