корица: Омана Кацарска

„Жената мислител“ е единственият роман на руския философ Алексей Лосев, известен най-вече с научните си трудове и като последовател на християнското философско учение на Владимир Соловьов, в чиято основа е космическото всеединство и синтез между вяра, наука и философия. Лосев доразвива тези идеи, като за него аскетизмът е най-дълбокото и съдържателното постижение на духа, когато страстта и суетата не управляват човека и вътрешния му свят. Лосев пише своя роман, след като е освободен от лагер, където е изпратен заради труда си „Диалектика на мита“, с който си навлича гнева на съветските власти.

Сюжетно романът „Жената мислител“ ни запознава с писателя Николай Вершинин (алтер его на Алексей Лосев), който е обсебен от известната руска пианистка Мария Радина. След като посещава неин концерт и пише очерк-ода за музикалния ѝ гений и особена мисловност, с която изпълнява партитурите си, Вершинин е решен да се запознае лично с нея и да разгадае тайните на нейното величие.
Ето как описва той въздействието, което има музиката на Радина върху него.

„О, колко е упойващо да вдишваш гениалните прозрения, да усещаш тази мека сила, тази чудна власт на красотата над себе си, тази вечно капризна и пълна с всякакви изненади стихия на гениалната душа. Тук е всичко: и любовта, и милувката, и страхът, и тревогата. Тук са и надеждите, и смелата радост от борбата. Тук се решаваш на нещо голямо и откриваш неподозирани сили в душата си; и в същото време си плах, несмел, незащитен, ти си дете.“

Каква обаче е изненадата на Вершинин, когато отива да посети великата пианистка в комуналната квартира, където тя живее. Писателят заварва Радина по време на грозен битов скандал със съквартирантка, а по-късно е шокиран от безвкусната, сива и неугледна обстановка в дома ѝ, който по никакъв начин не се вписва в представите му за един богоизбран човек на изкуството. Вершинин е дълбоко разочарован и от самата Радина – посредствена, отпусната, уморена; от дребнотемието, което изпълва мислите и разговорите ѝ. Поразява го абсурдно-нелепото съжителство на музикалния гений и невежото еснафство у пианистката.

Съответствието или по-скоро липсата на такова между твореца и личността, която стои зад него, е една от главните теми в романа. Вершинин през цялото време търси обяснение за това в полемика с други двама обожатели на Радина – Воробьов и Телегин. За тях заедно с другите трима – Пупочка, Бахианчик и Бетховенчик, т.нар. „съпрузи“ на пианистката, изследователката на творчеството на Лосев Елена Тахо-Годи използва символа на „триадите“.
Триадата около Вершинин е от страната на изкуството, а другата – от страната на живота.

Всъщност така стигаме и до, може би, централния философски конфликт, около който се разгръща романът – изкуството срещу живота. Изкуството и животът едно и също ли са и къде е вододелът помежду им? Сблъскват се две идеологии. Едната твърди, че опитът на артиста да придаде телесна конкретизация на духовните си открития в изкуството води до лудост на битието, духовно пропадане, уродливост и в крайна сметка апокалипсис. Затова изкуството, музиката, трябва да се премахне.

Тази теза влиза в диалог с другата, която приравнява изкуството с живота. Истинският живот крие зародиша на най-прекрасното, фино и дълбоко изкуство. А то не ни откъсва от реалния живот, напротив – обогатява го и го възкресява.
И Вершинин, и Воробьов, и Телегин обаче се обединяват около идеята, че трябва да повлияят на Радина да е на висотата на изкуството си и да промени радикално начина си на живот и пошлото си обкръжение. И тук стигаме до друга голяма тема в романа – за твореца като проводник на нещо космическо и в този смисъл като принадлежащ на цялото човечество. Редица въпроси се въртяха из главата ми, докато четях:

Имат ли право обикновените консуматори да обсебват творците, да им налагат своите очаквания и да имат изисквания към тях?

Чий е егоизмът тук – на твореца, който има нужда от свободата животът му и той самият да не са на висотата на изкуството му, или на почитателите, които го задушават със стереотипите си?

Какво е гениалността – дар и/или бич?

Само възвишените духовно ли имат сетива за голямото изкуство? Вдъхновението само от възвишени неща и хора ли може да дойде?

Иска ли в крайна сметка спасяваният да бъде спасен?

Всички те се полемизират в този необикновен роман „Жената мислител“, за който Лосев казва, че е 1/4 белетристика и 3/4 философия. Той пише това в едно от писмата си до пианистката Мария Юдина, която е прототипът на Радина в романа. Юдина възприема гневно написаното и е против публикуването му. Лосев се съобразява с желанието ѝ и затова книгата излиза доста по-късно, едва след смъртта му.

Романът е сложен, дълбок и полемичен. В него се усеща силното влияние на Достоевски и руските символисти, както и вечният сблъсък между аполоновото и дионисиевото начало – между материята и идеята. Лосев жадува за техния синтез по пътя на аскетизма и мистицизма. Обширният предговор на изследователката Тахо-Годи дава ценни ключове за разбирането на естетиката и философията на Лосев. Препоръчвам да се върнете на него още веднъж след прочита на романа.
Изключителен превод на този богат философски език от страна на Ася Григорова! Поредните поздравления за изд. Ерго.

Много е трудно да се предаде цялата всеобхватност на тази творба, затова ще завърша с няколко избрани цитата.

„Влюбеността е страст, а любовта е разсъждение.“

„Нима един мъдрец може да бъде истеричен?“

„Любовта най-малко зависи от достойнствата на любимия.“

„Но има някаква фина мярка, някакъв духовен вкус към живота, има нещо осезаемо-уравновесено и нежно, властно убедително в маниерите и в бита на всеки човек, към което и съсловие и класа да принадлежи. Има обикновени жени, наети за готвачки или прислужнички, които внасят в един дом толкова уют, толкова топлина, толкова фина и приветлива подредба и вкус! А има… Има и ето такива Радини, които омагьосват от сцената хиляди хора само с няколко акорда, а в домовете си не се сещат поне да оправят отлепените тапети.“

„Но точно в това се състои мъдростта на жената – да е жива, но безстрашна плът от истината там, където сякаш и самата истина е готова да отстъпи и да се поколебае.“