„Кои са моите съвременници“? – пита се Хуан Хелман. Хуан разказва, че понякога пътищата му се пресичат с мъже, които миришат на страх – в Буенос Айрес, Париж или другаде, и има чувството, че не тези мъже са неговите съвременници.
Но живял някога един китаец, написал преди хиляди години поема за пастир, който бил много далече от своята любима, ала въпреки това можел да чуе, посред нощ, насред снега, шепота на гребена в косите ѝ. И докато чете тази поема, отдалечена във времето, Хуан разбира, че тъкмо те – този поет, онзи пастир и онази жена, са неговите съвременници.
Хуан Хелман – аржентински поет и публицист (1930-2014).
На български е преведена книгата му с поезия „Стихотворенията на Сидни Уест“, 2013, изд. Жанет 45, превод: Нева Мичева
El arte y el tiempo
¿Quiénes son mis contemporáneos? -se pregunta Juan Gelman. Juan dice que a veces se cruza con hombres que huelen a miedo, en Buenos Aires, París o donde sea, y siente que esos hombres no son sus contemporáneos. Pero hay un chino que hace miles de años escribió un poema acerca de un pastor de cabras que está lejísimos de la mujer amada y sin embargo puede escuchar, en medio de la noche, en medio de la nieve, el rumor del peine en su pelo: y leyendo ese remoto poema, Juan comprueba que sí, que ellos sí, que ese poeta, ese pastor y esa mujer son sus contemporáneos.