И днес още виждам гарваните.
Накацали по тревата.
Никой от тях не грачи.
Винаги ще помня гарваните
лъскавите им меки пера
искрящи в неподвижния ден.
Когато минавам през голям град
и пресичам мост над река
замлъкналите гарвани ме придружават.
И тъкмо тази тишина ме тревожи.
Тишината на гарваните, накацали по тревата.
Тишината на света, когато има гарвани.