Снимка: Pinterest
Подреди си нещата. Време е вече. Не се
тревожи за строгата зима. Все още има огън.
Гори любовта, от вечерното сияние се раждат
целувки и поеми.
Виж, няма значение, живели сме на
всекидневния предел на удивлението,
един поглед стига, достатъчен е гласът, с който
те назовавам, за да не помним смъртта и забравата.
Защо да се връщаме в родното място?
Времето минава. Щом отвориш прозореца,
светът се ражда отново. Позволи ми да те
видя на брега на душата, истинска, моя, близка.
Ние сме глад, мрак, свидетелство за живот,
нищо не ни принадлежи, ние сме далечни
слухове за чудото, което се случва.
Слушай ме, не чакай нищо друго.
Гледай. Обичай. Кажи сбогом на света.