Пожелавам ти стая, облепена с изгледи от Етиопия, и огърлица от охлювени черупки, все още обитавани от лилави охлюви, количка, пълна със слънчогледи и ароматно кафе с боров прашец, приготвено пред прозореца ти.
Ще е мъчително горещо лятно време, когато шипката затваря окото си, жежко лято с празни гнезда, когато притихваш в здрача под офиката, когато поточето прошепва лека нощ в средата на деня, откъдето наблюдаваш извънредно бяло теленце и куче с гъста козина.
Пожелавам ти бисерни зъби, които никога не те болят, и очи, които се къпят в прозрачните води на Титикака, пожелавам ти лятна къща от карти, момина сълза и черен шкаф, обзаведен като малко барче с неоново осветление, игла с ухо в двата края като сестри, легнали една срещу друга в едно легло.
Пясъчна жена беше намерена сутринта, покрита с отпечатъци от птици, най-голямото куче в света идва и облизва птичето родилно петно на коляното ти, бял гарван пише встъпителните редове на бъдещата ти поема, а лятната вълна иска да те отнесе в ноември.
Пожелавам ти легло с подвижни мечти и сънища, калинка, която бродира в сребристо черни чаршафи, пеперуда, която излита от дългия нос на Ханс Кристиан Андерсен и показва пътя към къща от трева в гората, където всички тайни се разкриват, където онова, което все още не съществува, чака да се роди, където разочарованията се превръщат в изпълнени желания, а роза бди над страните ти, докато спиш.
Все още ли си с птицата, която разтваря крилата си, без да полети, птицата, която пее за яйцето вътре в птицата и за птицата вътре в яйцето, свободна и затворник, точно както врагът ти се спотайва в теб като най-добрия ти приятел, докато се скитате неспокойно през мъчителното лято?
Накрая ти пожелавам крило, което да те пренесе над камъни и растения, отвъд хвърлен камък и кучешки лай, отвъд капани и изстрели и да те издигне без световъртеж високо над върховете на дърветата точно на рождения ти ден.
