Казват, обич моя, е невъзможно да се съчиняват
стихове за щастлива любов и за влюбени,
че само в недостъпното изгубени
поезията възпява
болка, забрава или страдание при завръщане
спомени за в минало отдалеченото.
Понякога жаждата за забраненото;
друг път – горчивото вино от вчера.
Не обръщай внимание, празни приказки са, обич моя.
Със тебе всичките ми меланхолии
са като анасонови клонки заскрежени
там където каца птица снежна.
Чуй далечната ѝ кратка песен.
И не се заблуждавай от сивото ѝ оперение.