След разказите на един от класиците на немскоезичната литература, Нобеловия лауреат Херман Хесе, продължих и днес приключих авантюрата си с изключително самобитната бразилска писателка от еврейско-украински произход Кларис Лиспектор. Скокът от философско-съзерцателното, бавно и детайлно писане на Хесе към латиноамериканския магически реализъм в една негова постмодернистична и експериментаторска форма ми подейства като мощна вълна, изведнъж заляла движеща се в спокойни води лодка, леко полюшвана и огрявана от кротки слънчеви лъчи. Няма друг автор, допреди Лиспектор, който да ме е разтърсвал и довеждал до такава интелектуална концентрация и недоумение.

Както вече споменах, Кларис е родена в Украйна, но емигрира със семейството си в Бразилия след края на Първата световна война. Първоначално живее в Ресифе, но след смъртта на майка ѝ, семейството се мести в Рио де Жанейро. През 1944 г. Кларис напуска Бразилия със съпруга си, бразилски дипломат, и до 1959 г. живее в Европа и Щатите. Този период е труден за нея и повлиява до голяма степен бъдещото ѝ творчество. Пораждат се мисли и тревожност за ролята и ограниченията на жената, за възприемането ѝ единствено като майка и съпруга. Всичко това намира място в нейните разкази, и най-вече в сборника, който днес завърших „Семейни връзки“. Въпреки това Лиспектор в никакъв случай не е феминистка писателска, поне по отношение на негативните конотации на този термин. Не, нейната проза е много, много повече от това. Първият сборник разкази, който прочетох, беше „Чуждестранният легион“, издаден от Жанет 45 в чудесен превод на Даринка Кирчева и предговор, който много помага при опознаването на Лиспектор.

Прочитът на тези разкази ме хвърли в смут – толкова интелектуално и проникновено, дълбоко психологическо, експериментаторско писане. Езикът е изключително впечатляващ – сравнително кратки и стегнати изречения, но с неочаквани лексикални обрати и нестандартни метафори. Признавам, че тези разкази се оказаха сериозен интелектуален тест за мен, защото изобилстват от скрита интертекстуалност, кодове и символи, с голяма част от които не бях запозната. Препрочитах всеки разказ по 3 пъти и търсих материали и анализи из испанските сайтове. Този сборник така ме провокира и разпали любопитството ми, че започнах да издирвам още нейни книги. Съвсем случайно се оказа, че на български е издаден още един знаков неин сборник „Семейни връзки“, който имах късмета да открия. Изданието е от 2013 г. в превод на Весела Иванова Минкова на изд. Огледало, двуезично с оригиналите на португалски. За жалост Лиспектор не е достатъчно популярна у нас, но това е разбираемо. Тя е сложен, трудносмилаем автор. Не е за лежерно четене в неделния следобед, изискваща е и провокираща задълбочаване.

Разказите от „Семейни връзки“ разглеждат на пръв поглед обичайни сюжети от всекидневието – отпразнуването на рождения ден на старата майка със семейството, внуци и правнуци; посещение на една жена в зоопарка; рутинното ежедневие на ученик в колеж; посещение на млада жена в Ботаническа градина и т.н. Има и по-нестандартни сюжети – бягството на една кокошка от кухненската маса, преди да бъде сготвена за семейния обяд (един от любимите ми разкази) или угризенията и вината, които изпитва един учител по математика, защото е изоставил любимото си куче, и опитва да изкупи вината си, погребвайки друго, случайно намерено на улицата. Така или иначе онова, което обединява всички герои на Лиспектор, е трансформацията, която в повечето случаи е само моментна. Трансформацията от случайния досег до друго същество – друг човек или животно. Досегът, контактът не се откроява по никакъв начин с някаква изключителност, но отключва дълго таени или неосъзнавани чувства у героите, които може и да не ги променят, но им помагат да погледнат на живота си под друг ъгъл, да „прогледнат“ и да се „пробудят“ за света. Много може да се каже за Кларис. Осъзнавам, че не съм достигнала до всички послания и това ме провокира да продължа с откривателството.

„Семейни връзки“ е много труден за намиране, но изданието на Жанет 45 „Чуждестранният легион“ е налично в книжарниците и искрено ви го препоръчвам. За мен Лиспектор е писателка, която или заобичвате до вманиачаване (моят случай), или остава неразбираема и съответно не посягате повече към нея. Средно положение няма, но така е при великите. Много сравнения и определения за нея прочетох. Това, което най се доближава до моето усещане, е „сестрата на Борхес“. И хич не е учудващо, че е поканена на Първия световен вещерски конгрес 🙂 Да, правилно прочетохте „вещерски“, защото „писането ѝ не е литература, а магьосничество“ . Това са думи на нейния биограф Бенджамин Моузър. Знам, че стана много дълго, но няма как да не споделя някои цитати от „Семейни връзки“ и „Чуждестранният легион“:

„Ако един съвършен марсианец дойдеше на нашата планета и узнаеше, че хората се уморяват и остаряват, би се уплашил и натъжил. Без никога да разбере колко е хубаво да си човек, да се усещаш уморена, редовно да се проваляш; само просветените биха разбрали този оттенък на порока и тази изтънченост на живота.“

„А колкото до зелените очи – струваше ѝ се, че ако имаше зелени очи, това щеше да е все едно премълчава нещо от мъжа си.“

„Сега съм сигурен, че не аз притежавах куче. Ти притежаваше човек.“

„Всеки от нас много искаше да спаси другия. Приятелството е от спасително естество.“

„Тя хълцаше. И сякаш не стигаше светлината в два следобед, ами беше и рижава. В край на мургави и тъмнокоси да си риж е неволен бунт.“

Статуя на Кларис на плажа в Рио де Жанейро