„Песните и стиховете не знаят много за любовта“ – Жозе Луиш Пейшото (Португалия)
Песните и стиховете не знаят много за любовта. Как може например да не говорят за вечери, в които гледаш телевизия на дивана? Няма обяснение. Любов е също да седиш на [...]
„Като роса“ – Карлос Ернесто Гарсия (Ел Салвадор)
Виждал съм как падат сълзи върху коприната на възглавницата в калта и по тревата. Но има сълзи които не падат никъде сякаш са спасени да продължат за цял живот.
„Вече е нощ“ – Карлос Кардозо (Португалия)
Вече е нощ, трамваят е тих и неподвижен. По улиците хората гледат как птиците летят над въздушните течения. И всичко остава непокътнато. Влюбените, боговете, статуите. Само поезията се лута. Може [...]
„Нещата, които знам“ – Лора Гилпин (САЩ)
Нещата, които знам: как живите продължават да живеят и как мъртвите продължават да живеят с тях Така че в гората дори мъртвото дърво хвърля сянка и листата окапват едно подир [...]
„Не тръгвай още“ – Мария до Росарио Педрейра (Португалия)
Не тръгвай още. Остани докато нощта се доближи до леглото и тишината прекъсне границата на времето. Там започват книгите и цветовете бавно ни заслепяват а ръцете ни заслоняват в севера [...]
„Обичай дивия лебед“ – Луис Рохелио Ногерас (Куба)
Не се опитвай да обгърнеш непокварената му шия (дори най-нежната ласка е акт на палач). Не се опитвай да нашепваш за любовта или скръбта си (гласът ти би го уплашил [...]