Бялата ваза
Лятото още не си е отишло
и ти още не си си тръгнала
и аз още не съм си отишъл.
Вратата е затворена
следобедното слънце топли прозорците
и сенките на брезите покриват
праха върху черната маса
с бялата ваза
и прахът просто е там.
Радостта
Радостта е като пясъчен часовник, който непрекъснато обръщаме, за да не спира.
А тъгата е това, което изтича.