Ще го направя
ще напиша стихотворение
за малко момиче, което скача на въже.
И това няма да е метафора за избягване на куршуми.
Няма да е алегория
за надмогване на минало отчаяние.
А по-скоро за
поклащането на главата напред-назад
докато чака подходящия момент да се провре
сред свистящите отблясъци на конопените влакна
По-скоро за нейните приятели
от двата края на въжето, които се въртят
китките им като малки
мигащи вятърни мелници отдават
собствената си енергия.
По-скоро за начина, по който
мънистата в косата й се удрят
о тила й.
По-скоро за начина, по който краката й
едва докосват земята,
когато прескача въжето
бетонът отеква
сякаш целият свят я аплодира.
