Напоследък нямам възможност да чета колкото ми се иска, но днес все пак приключих шантавите разкази на Хулио Кортасар от първия му сборник „Бестиарий“, издаден през 1951 г. Сборникът се издава за пръв път в своя оригинален вид. Има и по-старо издание и предполагам, че там не са включени всичките 8 разказа или има някакви промени поне.
Заглавието „Бестиарий“ (оригиналното е „Bestiario“) може да се тълкува по различни начини. По принцип това е средновековен литературен жанр с алегорични разкази с животни. Идва от bestia – звяр. И наистина във всички разкази присъстват животни, в някои всъщност не присъстват, но се знае или се предполага, че са някъде там.

Както знаем, Кортасар се числи към латиноамериканската плеяда, която свързваме с магическия реализъм. И тук разказите са със силно изразен фантастичен, сюрреалистичен елемент. Застъпени са сънят, митът, фантазията, абсурдът, страхът, подсъзнанието. И като казах „подсъзнание“, самият Кортасар е споделял, че в тези разкази е заложил доста от психоанализата и символите на Фройд. Самият писател често е страдал от неврози и това доста си личи в голяма част от историите, публикувани тук.
Признавам си, че този път кортасаровото въображение ми дойде малко в повече като че ли :), но така или иначе и тук имаше много добри попадения. Като например „Писмо до една госпожица в Париж“, в който главният персонаж, (Внимание!) страда от изключително странно, да го наречем, „заболяване“ – повръща малки, бели зайчета. 🙂 Или пък разказът „Автобус“, в който героинята се вози в автобус и е непрестанно наблюдавана с възмущение и укор от всички останали пътници.

Когато прочетох за връзката с психоанализата, доста от символите придобиха по-голяма яснота. Повечето от животните всъщност са някакви наши скрити демони, с които се борим подсъзнателно – от страха от индивидуация, през самотата, отчуждението и бунта срещу социалните норми и традиции. Разбира се, че в някои разкази можем да търсим и политически контекст, защото знаем за левичарския уклон у латиноамериканските писатели през този период. Аз все пак предпочитам „аполитичната“ интерпретация.

Та, ако ви се четат ексцентрични разкази с фантастичен елемент, на ръба на възприемането (поне при мен) и, не на последно място, ако искате да разберете какво са „манкуспиите“, прочетете „Бестиарий“. Кортасар винаги си заслужава!