„50 класици на психологията“ – Том Батлър-Бодън, превод: Владимир Германов, изд. Дамян Яков (част 1)

Алфред Адлер е основател на индивидуалната психология. Първоначално си сътрудничи със Зигмунд Фройд, но впоследствие се противопоставя на неговите теории, че психологическите проблеми са провокирани от потиснати сексуални чувства.

Според Адлер човек си създава начин на живот в отговор на средата и на това, което смята, че му липсва. По природа се стремим към лична власт и усещане за собствена идентичност.

Адлер пръв говори за добре познатия ни днес „комплекс за малоценност“ и дефинира понятието „характер“ като взаимодействие между нуждата от власт и чувството за принадлежност под влияние на обществените въздействия.

Олпорт дефинира предразсъдъка като враждебно отношение към човека, защото принадлежи към дадена група, като му се приписват характеристиките на всички членове на съответната група.

Причините да се борави с етнически предразсъдъци според него са склонността на мозъка към генерализиране и свръхкатегоризиране и на факта, че враждебността към други групи се появява естествено, защото е заложена еволюционно.

Олпорт изпреварва времето си и твърди, че концепцията за раса е анахронизъм.

„Вярата в себе си не води непременно до успех, но недоверието гарантирано води до провал“.

„Нивото на мотивация на хората, афективните им състояния и действия се основават повече на това, в което вярват, отколкото на това, което е обективно вярно.“

Бандура дефинира понятието „Аз-ефективност“ – възгледите, способностите и когнитивните ни умения, от които зависи как възприемаме ситуациите и как реагираме на тях.

Целите и намеренията ни, вярванията ни водят до промени в мозъка и тялото, които способстват за постигането на тези цели. Хората са проактивни, а не просто продукт на външни сили и на средата.

Де Бекър е смятан за пионер в областта на оценката на заплахите, предвиждането и справянето с насилието.

В книгата си той описва реалните истории на хора, станали жертва или спасили се на косъм от насилие. Във всеки от тези случаи хората са се вслушали в интуицията си и са оцелели, или не са и са си платили с последиците.

Според Де Бекър страхът за нещо лошо е дар, който може да ни предпази от злото.

„Вярвай на интуицията си, за да се предпазваш.“

Всяко социално взаимодействие, дори негативното, е по-добро от липсата на такова. Хората играят игри, за да удовлетворяват скрити мотивации. Според Бърн имаме 3 състояния на егото (три „аз“-а), които често си противоречат: отношение и мислене на родител (родител), рационалност и обективност при приемане на истината (възрастен) и позиции на дете (дете). Тези състояния отговарят на фройдистките „его“, „суперего“, „ид“. В зависимост от това каква игра играем и какъв резултат целим, приемаме една от тези три роли.

Известна със създаването на типологичния индикатор на Майерс – Бригс (MBTI) за определяне на типа личност.

Бригс Майерс стъпва на психологическите типове на Юнг – според начина на възприемане: сетивен или интуитивен тип и според правене на преценки: мислещ и чувстващ.

– Сетивност и мислене – действат само въз основа на факти, потвърдени от сетивата (подходящи професии: хирургия, право, счетоводство)

– Сетивност и чувстване – разчитат на сетивата, но базират заключенията си повече на чувствата (подходящи професии: мед. сестри, преподаватели, социални работници)

– Интуиция и чувстване – интерес към промяна и бъдещи възможности – (подходящи професии: консултации, реклама, психология, изследвания)

– Интуиция и мислене – търсят решения и анализират рационално (подходящи професии: наука, компютри, математика, финанси)

„Възприятията без преценка са безгръбначни. Преценка без възприятия е сляпа. Интровертността без никаква екстровертност е непрактична. Екстровертността без интровертност е повърхностна.“

Мъжете и жените възприемат света по различен начин благодарение на различното въздействие на половите хормони.

Основни различия: в частите на мозъка, които отговарят за езика и слуха, жените имат 11 процента повече неврони от мъжете, също и в частите, свързани с хипокампуса, отговорящи за паметта. В женския мозък се наблюдават повече връзки, отговарящи за наблюдението на емоциите на околните.

Мъжете пък имат повече процесори в амигдалата, затова са по-склонни към гняв и агресия. Женският мозък преживява по-голям стрес от мъжкия за едно и също събитие.

Бебето момиче се ражда с по-добри умения за разпознаване на лица и вербални тонове. Езиковите области в мозъка са много по-добре развити и обикновено момичетата проговарят по-рано. По-късно жените изговарят на ден около 20 000 думи, мъжете – около 7000.

В пубертета хормоналните промени при момичетата водят до засилена нужда от социални връзки, което е еволюционно обяснено, тъй като физически и биологически са готови да бъдат майки.

Приливът на естроген и окситоцин при момичетата засилва нуждата от социални връзки, а тестостеронът при момчетата – нуждата да се доказват. До пубертета мозъците им си приличат много повече.

Защо жените не се занимават толкова с наука? Защото поради химичния състав на мозъка се стремят към общуване и контакти и странят от самотната работа на учения.

„Чувствата не са факти. Можеш да промениш чувствата си, като промениш мисленето си.“

Бърнс работи с Арън Т. Бек, за когото депресивните и тревожните състояния са резултат от нелогично и негативно мислене.

Дейвид Бърнс предлага методите на когнитивно-поведенческата терапия, като вярва, че те са най-ефективни при лечение на депресия без медикаменти.

– Всичките ни емоции се генерират от нашите мисли. Как се чувстваме във всеки момент зависи от това, за което мислим.

– Депресията е постоянно отдаване на негативни мисли.

– Мнозинството негативни мисли, които причиняват емоционалните ни сътресения, са откровено погрешни или най-малкото изкривяват истината, но ги приемаме, без да ги подлагаме на съмнение.

Колкото и да е привлекателна, екстровертността се е превърнала в „потискащ стандарт“, който пречи на милиони по-тихи хора да изразяват естествената си същност или сила.

Екстра- и интровертността е биологична и културна конструкция. На Запад се уважават повече екстровертите, на Изток – интровертите.

Кейн е разочарована от методите на преподаване в Бизнес школата към Харвард, където всичко е организирано на екипна база и се насърчава активността и самоувереността. Най-важно е как казваш нещо, а не какво казваш и какви са ти идеите. Всичко е съобразено с екстровертния модел.

В книгата си „Тихите“ Кейн цитира изследвания, където се посочва, че хората, които говорят повече, автоматично биват смятани за по-интелигентни от мълчаливите.

Оказва се обаче, че лидерите интроверти много по-успешно мотивират служителите си да са проактивни и печелят повече симпатиите им.

Освен това усамотеността е важен аспект на креативността. Психологът Михай Чиксентмихай достига до заключението, че общителните младежи не прекарват достатъчно време сами, за да култивират талантите си.

Известните компании Пиксар и Майкрософт оставят служителите си да избират в каква среда предпочитат да работят. Скорошни изследвания доказаха, че откритите офисни пространства намаляват продуктивността и вредят на паметта. Свръхстимулиращата среда се отразява зле на продуктивността.

„Познай техниките за психологическо въздействие, за да не станеш тяхна жертва“

„Влиянието“ разглежда „психологията на съгласието.“

Чалдини изброява начините за активиране на фиксиране модели на поведение:

– Винаги връщай услуга – правило на реципрочността, защото иначе се активира чувството, че сме длъжни да върнем услуга. Например, когато на улицата ви подарят нещо дребно и ненужно, трудно отказвате да направите дарение.

– Последователност – обикновено търговците ни предлагат нещо на начална ниска цена и когато вече се съгласим, се оказва, че с екстрите цената е напълно различна, но ние се сме съгласили и не искаме да ни възприемат като непоследователни в решенията си. В случая трябва да се доверим на инстинкта си, ако ни „казва“, че нещо не е за нас и дори въпреки първоначалното си съгласие, да откажем.

Сред тълпа ако видим, че никой не се притичва на помощ на пострадал, обикновено и ние не помагаме. Преди да действаме, имаме нужда от социално одобрение. Затова в рекламите често се ползват актьори, които уж са изпробвали и са доволни от даден продукт. Човешката склонност е“ да правим каквото правят тези като нас“.

– Да не изпуснем нещо – в природата ни е да ценим повече нещо, когато е дефицитно. Чрез надписите „Ограничена наличност“ се повишава интересът към дадена продукт. Когато книга или филм са цензурирани или забранени, обикновено се търсят повече.

Истински творческото постижение почти никога не е резултат на внезапно просветление – електрическа крушка, която пламва в мрака, а идва след години усилена работа.

В другата си книга „Поток“ (изд. Хермес) Чиксентмихай казва, че трябва да си дадем сметка кога сме истински щастливи, какво правим, когато се чувстваме силни и истински и да правим повече от същото. Тогава сме в състояние на „поток“ и получаваме удовлетворение от самата дейност, а не от външно възнаграждение.

Чиксентмихай прави систематично изследване с 91 живи творчески личности, като обобщава какво ги обединява. Някои от изводите:

– Развенчава се митът за изтерзаната творческа личност. Повечето от успешните творчески личности са били щастливи от живота си.

– Имат в изобилие любопитство и мотивация.

– Като деца не са се откроявали особено освен с по-голямо любопитство.

– Повечето са били или сираци, или не са имали много контакт с баща си, но са разчитали на любящи майки.

– Само 10% са от средната класа (мнозинството са или от много бедно семейство, или от семейство на интелектуалци и творци).

Дуек разграничава два фундаментално различни начина да разглеждаме интелигентността, способностите и успеха. Хората с мисловна нагласа за „растеж“ (growth mindset) виждат живота като осъществяване на своя потенциал, тези с „фиксирана“ мисловна нагласа (fixed mindset) се стремят да доказват, че са умни и талантливи.

С практика и обучение можем да повишим вниманието си, да подобрим паметта си и буквално да станем по-интелигентни, отколкото сме били преди това.

Гените са само част от интелигентността.

Хората с фиксирана нагласа постоянно се сравняват с другите и търсят превъзходство. Идентифицират се с постиженията си и по-често страдат от депресия. Хората с нагласа за растеж виждат усилието като ключ към успеха.

В изследването си за ефекта от похвалите върху децата Дуек казва, че вместо да хвалим интелигентността и таланта на детето, е по-добре да хвалим усилията, които е вложило и уменията, които е усвоило. Така възпитаваме нагласа за растеж.

Ако знаем как генерираме негативни емоции чрез конкретни мисли, особено ирационални, държим в ръцете си тайната как никога повече да не сме отчаяно нещастни.

Елис и Харпър говорят за „Рационално емоционална терапия“, която се базира на теорията, че емоциите възникват директно от нашите мисли, идеи, отношения и вярвания. Ако променим нещата, които си казваме ежедневно, променяме и философията си за живота и състоянието си.

Вътрешните разговори оформят живота ни. В книгата се разглеждат темите за снижаване нуждата от външно одобрение, тревожността, изкореняване на страха от провал.

Несъзнателният ум е кладенец за мъдри решения и забравена лична сила.

Ние се уповаваме на интуиция и вътрешно усещане, за да видим цялата картина.

Сидни Росен пише книга с приказките на Милтън Ериксон, който пръв въвежда успешно хипнозата като метод за лечение на травми.

В тази книга се говори за техниката на отразяването, когато терапевтът се съгласява с думите на пациента и ги повтаря перифразирано.

Ако при Ериксон отиде пациент със зависимост към алкохола, той не го кара да се откаже от него, а примерно да избира по-далечен от дома си магазин, от който да си го набавя.

Ериксон илюстрира вътрешната ни мъдрост със следния пример от детството му:

Един ден в имота му дошъл заблуден кон, не знаели чий е и Милтън решил да се качи на него и да го върне. Вместо да обикаля по съседите, го оставил той да го води и конят сам се върнал при стопаните си. Като го попитали как е разбрал чий е конят, той казал: „Аз не, но конят знаеше. Просто трябваше да не го пускам да излезе от пътя“. Идеите на Ериксън се доразвиват в НЛП-техниките, които залагат на това, че комуникацията е предимно невербална.

Ериксон въвежда термина „криза на идентичността“ през 60-те години и

определя 8 психосоциални етапа от раждането до старческата възраст. Когато едната фаза завърши, човек преживява криза и идентичността му се подлага на съмнение и трябва да направи избор между растеж или стагнация.

Ерик Ериксон е основател на литературния жанр „психобиография“ – използване на психологически анализ за изучаване живота на известни личности.

В изследването си на психоанализата се позовава на живота и решенията на Мартин Лутер.