„Тази сутрин“ от Мария до Росарио Педрейра (Португалия)
Тази сутрин открих името ти в сънищата си, парфюмът ти попи в кожата ми. И тялото ме болеше там, където преди пръстите ти бяха летни птици, а с устните си [...]
„Когато умра, не казвай на никого…“ от Мария до Росарио Педрейра (Португалия)
Когато умра, не казвай на никого, че е заради теб. Покрий студеното ми тяло с един от онези чаршафи, които изпълвахме с целувки, докато световният часовник отброяваше друго време и [...]
„Не искам да остарявам сама“ от Мария до Росарио Педрейра (Португалия)
Нека остареем заедно на слънчевите стълби пред къщата; отварям вратата, изкривена от толкова много зими и виждам как студът прониква в жаравата на улиците; надниквам в градината как съседът [...]
Под тежките нощни коси – София де Мело Брейнер (Португалия)
Под тежките нощни коси под дневната луна на твоето рамо потърсих непокътнатия световен ред Неизречената дума Под огън и стъкло дълго търсих в лицето ти Божественото откровение което не познавам. [...]
Не е достатъчно – Lêdo Ivo (Бразилия)
Снимка: Kültür Tava Не е достатъчно да ти кацне птица в ръката. Те винаги отлитат и изчезват Сред другите птици. Не е достатъчно да докосваш жена, Да отпиеш всички линии [...]
Стихотворение за котката – António Gedeão (Португалия)
Снимка: Ricardo Garrido Кой ще отвори вратата на котката ми, когато умра? Винаги щом може тя изтичва на улицата, подушва тротоара и се връща, но когато вратата е затворена, [...]